Пиянството ми

cobratax (Вили)
2 4

10 jun 2008, 16:41

Poesía » Otra

703 0 3

Пиянството ми - грях неутомим.

Опиянен от майчината кърма,

от детската игра, вълшебния ми сън,

от младия живот, от първата любов.

В окови съм

от кратката следа във вечността,

от простотата на греха,

от логика пленен,

от яростта.

Замаян съм от суета човешка в мен,

упоен,

от красотата неизбежна,

покрила сляпо жадното сърце

и още неизстинало, горещо,

със кръв плътта и то зове.

От буйната си възраст не допих,

от старост да дочакам уморих,

така

че сякаш първи спомени кълна,

ала ги викам постоянно

в ленната си вялост.

Тленното ми тяло се възражда

от тях със свян преди смъртта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.