Пиянството ми
Пиянството ми - грях неутомим.
Опиянен от майчината кърма,
от детската игра, вълшебния ми сън,
от младия живот, от първата любов.
В окови съм
от кратката следа във вечността,
от простотата на греха,
от логика пленен,
от яростта.
Замаян съм от суета човешка в мен,
упоен,
от красотата неизбежна,
покрила сляпо жадното сърце
и още неизстинало, горещо,
със кръв плътта и то зове.
От буйната си възраст не допих,
от старост да дочакам уморих,
така
че сякаш първи спомени кълна,
ала ги викам постоянно
в ленната си вялост.
Тленното ми тяло се възражда
от тях със свян преди смъртта.
© Вили All rights reserved.
