10 июн. 2008 г., 16:41

Пиянството ми

947 0 3

Пиянството ми - грях неутомим.

Опиянен от майчината кърма,

от детската игра, вълшебния ми сън,

от младия живот, от първата любов.

В окови съм

от кратката следа във вечността,

от простотата на греха,

от логика пленен,

от яростта.

Замаян съм от суета човешка в мен,

упоен,

от красотата неизбежна,

покрила сляпо жадното сърце

и още неизстинало, горещо,

със кръв плътта и то зове.

От буйната си възраст не допих,

от старост да дочакам уморих,

така

че сякаш първи спомени кълна,

ала ги викам постоянно

в ленната си вялост.

Тленното ми тяло се възражда

от тях със свян преди смъртта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...