Пиянството ми
Пиянството ми - грях неутомим.
Опиянен от майчината кърма,
от детската игра, вълшебния ми сън,
от младия живот, от първата любов.
В окови съм
от кратката следа във вечността,
от простотата на греха,
от логика пленен,
от яростта.
Замаян съм от суета човешка в мен,
упоен,
от красотата неизбежна,
покрила сляпо жадното сърце
и още неизстинало, горещо,
със кръв плътта и то зове.
От буйната си възраст не допих,
от старост да дочакам уморих,
така
че сякаш първи спомени кълна,
ала ги викам постоянно
в ленната си вялост.
Тленното ми тяло се възражда
от тях със свян преди смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
