17 ene 2024, 10:51  

По "Аз имам теб. Без теб ще бъда пак..." 

  Poesía
428 7 11

Разкъса огърлицата си зимата.

Разпръснаха се перличките студ.

Седя сама. На топло край камината.

Плета. На онемелия синигер звук,

на оголелите дървета пищни роби,

на дните окъсели - от лъчи стрелки,

гореща, за смразената земя, утроба,

път за реки, с премрежени от мраз очи.

Плета. Но самотата ми изпуска бримки

и пуф! Отлита всичкото на пух и прах.

 

Минало...

 

По пощата получих юли. В снимка.

Да я отворя твърде дълго не посмях,

че тъй съм учена, когато нямаш нищо,

е по-добре и безболезнено така -

да си останеш само със едната ризка,

отколкото да обгориш със студ гърба.

Но луда глàва съм и не изтраях,

надникнах. Отвъд снимката дори.

А там се извисяваше над бедността, омаен,

света в десницата си стиснал, Ти.

 

... несвършено...

 

Залепнах за теб. Като пясък за морското дъно.

Пък ти ме отне. От света. Като вятър перце.

Триумфира мигът, в който с летния дъх ме загърна

и зася любовта. В богато на фосфор сърце.

 

... вечно време

 

Разкъса огърлицата си зимата.

Разсипаха се перличките студ.

Седя у теб. Разпалена камината

дърдори; с някакъв си, непонятен, звук.

Изплита облачета бели чаят дъхав.

Като издигащ се нагоре пухкав сняг.

Ти имаш мен. Без теб сама, недъгава,

ще стана пак последния бедняк. 

 

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много хубаво! Обичам когато намирам такива неща тук.
  • Бедняци всички сме - САМИ...Но с някой друг - щастливи и ДОБРИ...
  • Браво! Този разказ в стихове много ми хареса!
  • Наденце, за мен е чест и удоволствие!
  • Разкош!
  • Прекрасни поетеси са ми на гости и това ме прави безкрайно щастлива! Благодаря ви, мили момичета!
  • "Разкъса огърлицата си зимата.
    Разпръснаха се перличките студ."
    ––––––
    Съвършено!
  • Много хубаво!
  • Оооо, много хубаво!
    "Плета. Но самотата ми изпуска бримки"
  • Много ми хареса, Таня!
    "Залепнах за теб. Като пясък за морското дъно.
    Пък ти ме отне. От света. Като вятър перце.
    Триумфира мигът, в който с летния дъх ме загърна
    и зася любовта. В богато на фосфор сърце."
  • "По пощата получих юли. В снимка." - колко хубаво!!!
Propuestas
: ??:??