...По бузата на една поема...
...По бузата на една поема...
В светлината на душата ми
ти си зората на този бряг,
където само твоята усмивка
и морето ме пазят и държат...
Ти си това разцъфващо цвете,
прегръдките от август до август,
птичката, която вечно ми пее,
пътят, който рисува сърцето ми...
Ти си любовта в тези целувки,
слели в едно слънцето и луната,
в очите на сънищата и истината,
танцуващи обречени под дъжда...
Ти си въздуха на това мълчание,
което с дъха и шепота си вика звездите,
и налива ми любов, изричайки името ми
като сълза по бузата на една поема...
***
Ти си моето щастие, отразяващо
в себе си мислите и мечтите ми,
сълзата, която превръща спомените
в сбъднати мигове и люби любовта ни...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
, което е глупаво.