22.06.2016 г., 2:33  

...По бузата на една поема...

558 3 8

 

 

...По бузата на една поема...

 

В светлината на душата ми

ти си зората на този бряг,

където само твоята усмивка

и морето ме пазят и държат...

 

Ти си това разцъфващо цвете,

прегръдките от август до август,

птичката, която вечно ми пее,

пътят, който рисува сърцето ми...

 

Ти си любовта в тези целувки,

слели в едно слънцето и луната,

в очите на сънищата и истината,

танцуващи обречени под дъжда...

 

Ти си въздуха на това мълчание,

което с дъха и шепота си вика звездите,

и налива ми любов, изричайки името ми

като сълза по бузата на една поема...

***

Ти си моето щастие, отразяващо

в себе си мислите и мечтите ми,

сълзата, която превръща спомените

в сбъднати мигове и люби любовта ни...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Йоана, думата "смисъл", няма множествено число. Това ти казва Любомир.
  • Благодаря ти Дани!
    Благодаря ти Йоанче...!
    Благодаря и на теб Любомир, че ми показа грешката.
    Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Любомир, уважавам те като поет, но мястото на подобни реплики тук ли е? Ако визираше само мен, трябваше да напишеш името ми. Ще се радвам да ми обясниш за не/думичката "смисли", но на лични. Като не те интересува стихотворението, какво правиш тук?
  • Йоана, в случая не съм коментирал стихотворението на Лили, а твоето измисляне на думи (визирайки "смисли", което е глупаво.
  • Всеки мисли, преди да пише. Очевидно е, че грешката е неволна, не от незнание, Любомир. Стихотворението е хубаво. Не е нужно да е хубаво за всички. И именно смисълът ми хареса. Как може да го няма, щом го вижда някой?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...