Jun 22, 2016, 2:33 AM  

...По бузата на една поема...

  Poetry » Love
559 3 8

 

 

...По бузата на една поема...

 

В светлината на душата ми

ти си зората на този бряг,

където само твоята усмивка

и морето ме пазят и държат...

 

Ти си това разцъфващо цвете,

прегръдките от август до август,

птичката, която вечно ми пее,

пътят, който рисува сърцето ми...

 

Ти си любовта в тези целувки,

слели в едно слънцето и луната,

в очите на сънищата и истината,

танцуващи обречени под дъжда...

 

Ти си въздуха на това мълчание,

което с дъха и шепота си вика звездите,

и налива ми любов, изричайки името ми

като сълза по бузата на една поема...

***

Ти си моето щастие, отразяващо

в себе си мислите и мечтите ми,

сълзата, която превръща спомените

в сбъднати мигове и люби любовта ни...!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Йоана, думата "смисъл", няма множествено число. Това ти казва Любомир.
  • Благодаря ти Дани!
    Благодаря ти Йоанче...!
    Благодаря и на теб Любомир, че ми показа грешката.
    Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Любомир, уважавам те като поет, но мястото на подобни реплики тук ли е? Ако визираше само мен, трябваше да напишеш името ми. Ще се радвам да ми обясниш за не/думичката "смисли", но на лични. Като не те интересува стихотворението, какво правиш тук?
  • Йоана, в случая не съм коментирал стихотворението на Лили, а твоето измисляне на думи (визирайки "смисли", което е глупаво.
  • Всеки мисли, преди да пише. Очевидно е, че грешката е неволна, не от незнание, Любомир. Стихотворението е хубаво. Не е нужно да е хубаво за всички. И именно смисълът ми хареса. Как може да го няма, щом го вижда някой?

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...