19 dic 2018, 0:03

По Коледа

  Poesía
499 2 1

Загубих си очите –

от дълго взиране и чакане

на едно несбъднато желание,

по-голямо от имане. 

 

Загубих пътя и посоката, 

не виждам и стрелката. 

Дванадесет е. Коледа. 

И друга вече е следата. 

 

При Бог в яслата – 

най-сладка е храната. 

По-прости са нещата

и къщата е по-богата. 

 

Дано очи отворя

и видя красотата! 

На Коледа се моля,

да дойдат чудесата! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По коледа стават чудеса!!!
    Много хубав стих Васе!Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...