По Коледа
Загубих си очите –
от дълго взиране и чакане
на едно несбъднато желание,
по-голямо от имане.
Загубих пътя и посоката,
не виждам и стрелката.
Дванадесет е. Коледа.
И друга вече е следата.
При Бог в яслата –
най-сладка е храната.
По-прости са нещата
и къщата е по-богата.
Дано очи отворя
и видя красотата!
На Коледа се моля,
да дойдат чудесата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
