Загубих си очите –
от дълго взиране и чакане
на едно несбъднато желание,
по-голямо от имане.
Загубих пътя и посоката,
не виждам и стрелката.
Дванадесет е. Коледа.
И друга вече е следата.
При Бог в яслата –
най-сладка е храната.
По-прости са нещата
и къщата е по-богата.
Дано очи отворя
и видя красотата!
На Коледа се моля,
да дойдат чудесата!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
