16 oct 2009, 11:17

По късчета душата й мачкате

  Poesía » Civil
942 1 20

Разделихте ли вече България.

Колко парченца още ви трябват

да достроите своите сараи

и в тях да оградите позора си.

 

Разделихте я. По тъкан свещена земя.

По късчета душата й мачкате.

Не оставихте ни гора, ни нивя,

а морето превърнахте в локва.

 

А градихме я дълго тази земя –

цели тринадесет века.

И я хранихме с добрите си длани,

от които сега я изтръгвате.

 

Няма да я дадем. Тя е една.

И всичко ни е прощавала –

и пороците, и общия срам.

Но предателство Тя не прощава.

 

В сърцата, с най-непокорния огън,

без да знаем сън и покой,

България непременно ще върнем -

на себе си,

                        на децата си

                                               и на внуците.

 

2007 г., Бургас

Весела ЙОСИФОВА

 

 

Моя страна, моя България!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...