16 oct 2009, 11:17

По късчета душата й мачкате

  Poesía » Civil
946 1 20

Разделихте ли вече България.

Колко парченца още ви трябват

да достроите своите сараи

и в тях да оградите позора си.

 

Разделихте я. По тъкан свещена земя.

По късчета душата й мачкате.

Не оставихте ни гора, ни нивя,

а морето превърнахте в локва.

 

А градихме я дълго тази земя –

цели тринадесет века.

И я хранихме с добрите си длани,

от които сега я изтръгвате.

 

Няма да я дадем. Тя е една.

И всичко ни е прощавала –

и пороците, и общия срам.

Но предателство Тя не прощава.

 

В сърцата, с най-непокорния огън,

без да знаем сън и покой,

България непременно ще върнем -

на себе си,

                        на децата си

                                               и на внуците.

 

2007 г., Бургас

Весела ЙОСИФОВА

 

 

Моя страна, моя България!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...