По късчета душата й мачкате
Разделихте ли вече България.
Колко парченца още ви трябват
да достроите своите сараи
и в тях да оградите позора си.
Разделихте я. По тъкан свещена земя.
По късчета душата й мачкате.
Не оставихте ни гора, ни нивя,
а морето превърнахте в локва.
А градихме я дълго тази земя –
цели тринадесет века.
И я хранихме с добрите си длани,
от които сега я изтръгвате.
Няма да я дадем. Тя е една.
И всичко ни е прощавала –
и пороците, и общия срам.
Но предателство Тя не прощава.
В сърцата, с най-непокорния огън,
без да знаем сън и покой,
България непременно ще върнем -
на себе си,
на децата си
и на внуците.
2007 г., Бургас
Весела ЙОСИФОВА
Моя страна, моя България!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
