ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
16 ago 2013, 21:14

По лунната пътека 

  Poesía » De amor
616 0 5

Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.

Във истините можеш ли да плуваш...
сега сме двама – просто дай ръка,
повярвай ми, изобщо не сънуваш,
вървим над страховете и смъртта...

Ела със мен по лунната пътека
и ще се гмурнем в тази свобода,
която ще ни завлече далеко –
във мрежите на любовта.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • по лунната пътека минах...
  • "...да съблечем душевните си дрехи..." - много ми хареса! Душите ни се крият зад какво ли не в този живот. Прекрасно ми подейства този стих! Благодаря!
  • !!
  • Ела и просто дай ръка!...
    Красив стих! Поздрав!
  • Прекрасна е тази "Лунна пътека", само че това "завлече" не ми допада особено!!!
    Може би "отведе" или нещо подобно!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??