По лунната пътека
Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.
Във истините можеш ли да плуваш...
сега сме двама – просто дай ръка,
повярвай ми, изобщо не сънуваш,
вървим над страховете и смъртта...
Ела със мен по лунната пътека
и ще се гмурнем в тази свобода,
която ще ни завлече далеко –
във мрежите на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
