По лунната пътека

16.08.2013 г., 21:14 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 5

660 0 5

Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.
Във истините можеш ли да плуваш...
сега сме двама – просто дай ръка,
повярвай ми, изобщо не сънуваш,
вървим над страховете и смъртта...
Ела със мен по лунната пътека
и ще се гмурнем в тази свобода,
която ще ни завлече далеко –
във мрежите на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Афера"
Дон Кихот

Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...
Пожарево

В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
Заветът на Вапцаров

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...

Още произведения »