Aug 16, 2013, 9:14 PM
По лунната пътека
Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.
Във истините можеш ли да плуваш...
сега сме двама – просто дай ръка,
повярвай ми, изобщо не сънуваш,
вървим над страховете и смъртта...
Ела със мен по лунната пътека
и ще се гмурнем в тази свобода,
която ще ни завлече далеко –
във мрежите на любовта.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
по лунната пътека минах...
-
"...да съблечем душевните си дрехи..." - много ми хареса! Душите ни се крият зад какво ли не в този живот. Прекрасно ми подейства този стих! Благодаря!
-
!!
-
Ела и просто дай ръка!...
Красив стих! Поздрав! -
Прекрасна е тази "Лунна пътека", само че това "завлече" не ми допада особено!!!
Може би "отведе" или нещо подобно!!!
Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
