Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.
Във истините можеш ли да плуваш...
сега сме двама – просто дай ръка,
повярвай ми, изобщо не сънуваш,
вървим над страховете и смъртта...
Ела със мен по лунната пътека
и ще се гмурнем в тази свобода,
която ще ни завлече далеко –
във мрежите на любовта.
© Михаил Цветански All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
