Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
9 oct 2008, 16:27

По пътека позната... 

  Poesía » Otra
494 0 5

Уморих се от бродене,

скитница тъй дълго бях,

пареха нозе от ходене,

ярост носех, но и страх.

Дните бяха приемливи,

а нощите едва вървяха:

мрачни, тихи, страхливи,

едва дочаквах до зората.

Усукана в сенки-спомени

крачех, не, бягах от нощта.

Росата бе сълзи отронени,

отнемащи нюанса от цвета.

Така безцветното настъпи

и блясъкът изчезна в мрак.

Шепнеща две думи скъпи

зовях, копнях те, пак и пак...

Ад ли беше, свят ли бесен?

Мокрота от паднали листа -

изгниващи души във есен,

горяха босите ми стъпала...

В миг проблесна светлина,

сън било е, по пътека бяла,

ъгловата, носеща топлина

насън към теб съм вървяла...

 

(а)

 

09.10.2008г;

(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??