Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Oct 9, 2008, 4:27 PM

По пътека позната... 

  Poetry » Other
535 0 5

Уморих се от бродене,

скитница тъй дълго бях,

пареха нозе от ходене,

ярост носех, но и страх.

Дните бяха приемливи,

а нощите едва вървяха:

мрачни, тихи, страхливи,

едва дочаквах до зората.

Усукана в сенки-спомени

крачех, не, бягах от нощта.

Росата бе сълзи отронени,

отнемащи нюанса от цвета.

Така безцветното настъпи

и блясъкът изчезна в мрак.

Шепнеща две думи скъпи

зовях, копнях те, пак и пак...

Ад ли беше, свят ли бесен?

Мокрота от паднали листа -

изгниващи души във есен,

горяха босите ми стъпала...

В миг проблесна светлина,

сън било е, по пътека бяла,

ъгловата, носеща топлина

насън към теб съм вървяла...

 

(а)

 

09.10.2008г;

(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??