Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
9.10.2008 г., 16:27 ч.

По пътека позната... 

  Поезия » Друга
496 0 5

Уморих се от бродене,

скитница тъй дълго бях,

пареха нозе от ходене,

ярост носех, но и страх.

Дните бяха приемливи,

а нощите едва вървяха:

мрачни, тихи, страхливи,

едва дочаквах до зората.

Усукана в сенки-спомени

крачех, не, бягах от нощта.

Росата бе сълзи отронени,

отнемащи нюанса от цвета.

Така безцветното настъпи

и блясъкът изчезна в мрак.

Шепнеща две думи скъпи

зовях, копнях те, пак и пак...

Ад ли беше, свят ли бесен?

Мокрота от паднали листа -

изгниващи души във есен,

горяха босите ми стъпала...

В миг проблесна светлина,

сън било е, по пътека бяла,

ъгловата, носеща топлина

насън към теб съм вървяла...

 

(а)

 

09.10.2008г;

(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??