28 nov 2016, 1:21

По пътя на Пепеляшка... 

  Poesía
748 1 2

 

 

Вече има дванадесет 

след това няма да има

                  нищо повече.

Решителен час

празен като нулата.

Смутено сърцето

                  ненаситно

не открива изход

от тази осмица безкрайност

и призовава отровата....

 

Опаковани в дим и дъх

твоите продължителни

и неспиращи целувки...

Прегърнаха ме отвсякъде...

                 Виното, което

заедно поехме;

и морето в което се вляхме

стиховете, които още не са

написани...

 

януари 1995 год.

 

 

 

© Тита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??