28 nov 2016, 1:21

По пътя на Пепеляшка...

  Poesía
1.1K 1 2

 

 

Вече има дванадесет 

след това няма да има

                  нищо повече.

Решителен час

празен като нулата.

Смутено сърцето

                  ненаситно

не открива изход

от тази осмица безкрайност

и призовава отровата....

 

Опаковани в дим и дъх

твоите продължителни

и неспиращи целувки...

Прегърнаха ме отвсякъде...

                 Виното, което

заедно поехме;

и морето в което се вляхме

стиховете, които още не са

написани...

 

януари 1995 год.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...