По пътя на Пепеляшка...

Tita_Marello (Тита)
56 141

28 нояб. 2016 г., 01:21

Поэзия

768 1 2

Вече има дванадесет

след това няма да има

нищо повече.

Решителен час

празен като нулата.

Смутено сърцето

ненаситно

не открива изход

от тази осмица безкрайност

и призовава отровата....

Опаковани в дим и дъх

твоите продължителни

и неспиращи целувки...

Прегърнаха ме отвсякъде...

Виното, което

заедно поехме;

и морето в което се вляхме

стиховете, които още не са

написани...

януари 1995 год.