По пътя на Пепеляшка...
Вече има дванадесет
след това няма да има
нищо повече.
Решителен час
празен като нулата.
Смутено сърцето
ненаситно
не открива изход
от тази осмица безкрайност
и призовава отровата....
Опаковани в дим и дъх
твоите продължителни
и неспиращи целувки...
Прегърнаха ме отвсякъде...
Виното, което
заедно поехме;
и морето в което се вляхме
стиховете, които още не са
написани...
януари 1995 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тита Всички права запазени
