Nov 28, 2016, 1:21 AM

По пътя на Пепеляшка... 

  Poetry
633 1 2

 

 

Вече има дванадесет 

след това няма да има

                  нищо повече.

Решителен час

празен като нулата.

Смутено сърцето

                  ненаситно

не открива изход

от тази осмица безкрайност

и призовава отровата....

 

Опаковани в дим и дъх

твоите продължителни

и неспиращи целувки...

Прегърнаха ме отвсякъде...

                 Виното, което

заедно поехме;

и морето в което се вляхме

стиховете, които още не са

написани...

 

януари 1995 год.

 

 

 

© Тита All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??