Вече има дванадесет
след това няма да има
нищо повече.
Решителен час
празен като нулата.
Смутено сърцето
ненаситно
не открива изход
от тази осмица безкрайност
и призовава отровата....
Опаковани в дим и дъх
твоите продължителни
и неспиращи целувки...
Прегърнаха ме отвсякъде...
Виното, което
заедно поехме;
и морето в което се вляхме
стиховете, които още не са
написани...
януари 1995 год.
© Тита All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
