Вече има дванадесет
след това няма да има
нищо повече.
Решителен час
празен като нулата.
Смутено сърцето
ненаситно
не открива изход
от тази осмица безкрайност
и призовава отровата....
Опаковани в дим и дъх
твоите продължителни
и неспиращи целувки...
Прегърнаха ме отвсякъде...
Виното, което
заедно поехме;
и морето в което се вляхме
стиховете, които още не са
написани...
януари 1995 год.
© Тита All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
