28 jul 2010, 14:32

Под едно небе 

  Poesía » De amor
510 0 4

Изля се топъл дъжд вечерен

и сякаш се разсмя простора.

В очите мои стана слънчево,

в душата ми порасна роза.

 

Задуха после и южняка,

и стопли мамещата вечер.

Нощта тя в синьо омагьоса,

запя ми птицата - предвестник.

 

Узнах, че има свят различен,

от цвят разлистен до безкрайност.

Там под едно небе се диша

и с вяра Рая се опазва.

 

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??