Под едно небе
Изля се топъл дъжд вечерен
и сякаш се разсмя простора.
В очите мои стана слънчево,
в душата ми порасна роза.
Задуха после и южняка,
и стопли мамещата вечер.
Нощта тя в синьо омагьоса,
запя ми птицата - предвестник.
Узнах, че има свят различен,
от цвят разлистен до безкрайност.
Там под едно небе се диша
и с вяра Рая се опазва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
