rumbic (Руми) rumbic (Руми)
102 330
5 jun 2015, 20:38

Под едно небе

  Poesía
1.2K 0 11

          ПОД ЕДНО НЕБЕ

 

Стени високи, къщи като замък,

извадени от лъскав каталог!

Сърца студени, сякаш тежък камък!

Един живот, поставен за залог!

 

Безкрайна злоба, луда надпревара,

да извоюваш "щастие" на нечий гръб!

Човечество, потъващо в поквара

със лекота върви по всеки остър ръб!

 

Но свойта песен безвъзмездно птица пее,

забравя бързо злото, малкото дете!

Нима над всеки слънцето не грее?

И всички тук сме под едно небе!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • bulgeomin (Георги Минчев)
    bulgeomin (Георги Минчев)
    ...за сижаление И такава е нашата действителност,но изразявайки своето отношение ние се доближаваме до душевноста на малкото дете...СПОДЕЛЯМ и сърдечни поздрави!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Зарадвахте ме много, Калоян, Елица, Лейди, Радка, Кети, Стойне
    Благодаря ви от сърце за хубавите думи и за това, че се отбихте при мен!
    Пожелавам ви много усмивки и слънчево настроение!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    "Човечество потъващо в поквара
    със лекота върви по всеки остър ръб!"
    Прекрасно е, че птиците все още пеят волно своите песни
    и малките деца бързо забравят злото.Мисля, че нищо друго вече не е останало.Единствено просветва от време на време плахата надежда като подплашена звездичка!
    Много добре си усетила и предала всичко, Руми!
    Бъди благословена!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Много, много хубаво!
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Много добър стих! Всяка дума е точна и тежи на мястото си!
    Поздравления Руми!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0