rumbic (Руми) rumbic (Руми)
102 330
Jun 5, 2015, 8:38 PM

Под едно небе

  Poetry
1.2K 0 11

          ПОД ЕДНО НЕБЕ

 

Стени високи, къщи като замък,

извадени от лъскав каталог!

Сърца студени, сякаш тежък камък!

Един живот, поставен за залог!

 

Безкрайна злоба, луда надпревара,

да извоюваш "щастие" на нечий гръб!

Човечество, потъващо в поквара

със лекота върви по всеки остър ръб!

 

Но свойта песен безвъзмездно птица пее,

забравя бързо злото, малкото дете!

Нима над всеки слънцето не грее?

И всички тук сме под едно небе!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bulgeomin (Георги Минчев)
    bulgeomin (Георги Минчев)
    ...за сижаление И такава е нашата действителност,но изразявайки своето отношение ние се доближаваме до душевноста на малкото дете...СПОДЕЛЯМ и сърдечни поздрави!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Зарадвахте ме много, Калоян, Елица, Лейди, Радка, Кети, Стойне
    Благодаря ви от сърце за хубавите думи и за това, че се отбихте при мен!
    Пожелавам ви много усмивки и слънчево настроение!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    "Човечество потъващо в поквара
    със лекота върви по всеки остър ръб!"
    Прекрасно е, че птиците все още пеят волно своите песни
    и малките деца бързо забравят злото.Мисля, че нищо друго вече не е останало.Единствено просветва от време на време плахата надежда като подплашена звездичка!
    Много добре си усетила и предала всичко, Руми!
    Бъди благословена!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Много, много хубаво!
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Много добър стих! Всяка дума е точна и тежи на мястото си!
    Поздравления Руми!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0