5.06.2015 г., 20:38 ч.

Под едно небе 

  Поезия
978 0 11

          ПОД ЕДНО НЕБЕ

 

Стени високи, къщи като замък,

извадени от лъскав каталог!

Сърца студени, сякаш тежък камък!

Един живот, поставен за залог!

 

Безкрайна злоба, луда надпревара,

да извоюваш "щастие" на нечий гръб!

Човечество, потъващо в поквара

със лекота върви по всеки остър ръб!

 

Но свойта песен безвъзмездно птица пее,

забравя бързо злото, малкото дете!

Нима над всеки слънцето не грее?

И всички тук сме под едно небе!

 

 

© Руми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...за сижаление И такава е нашата действителност,но изразявайки своето отношение ние се доближаваме до душевноста на малкото дете...СПОДЕЛЯМ и сърдечни поздрави!
  • Зарадвахте ме много, Калоян, Елица, Лейди, Радка, Кети, Стойне
    Благодаря ви от сърце за хубавите думи и за това, че се отбихте при мен!
    Пожелавам ви много усмивки и слънчево настроение!
  • "Човечество потъващо в поквара
    със лекота върви по всеки остър ръб!"
    Прекрасно е, че птиците все още пеят волно своите песни
    и малките деца бързо забравят злото.Мисля, че нищо друго вече не е останало.Единствено просветва от време на време плахата надежда като подплашена звездичка!
    Много добре си усетила и предала всичко, Руми!
    Бъди благословена!
  • Много, много хубаво!
  • Много добър стих! Всяка дума е точна и тежи на мястото си!
    Поздравления Руми!
  • Да бъдем като птиците и като децата! - хубаво послание, Руми.
    Споделям.
  • Мисля, че Младен каза всичко за стихотворението и нямам какво да добавя. Напълно съм съгласен с него! Много ми хареса! Поздравления и от мен!
  • Фреди, благодаря ти сърдечно за хубавите думи, за мен е чест!

    Септември, до някаква степен е лично изстрадано, защото в действителност, непрекъснато се сблъсквам с подобни безобразия и това силно ме натъжава! Благодаря ти, че се отби при мен!
  • Силен стих, от смело сърце и високо достойнство.
    Поздрави
  • Както винаги, Младене, си абсолютно проницателен и си усетил същината на стихотворението до най-малка подробност! Финала ми беше повлиян именно от Библията: "Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?" Матей 6:26 "Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство" Матей 18:3
    Благодаря ти искрено, че прочете и оцени стихотворението!
  • В първите 2 куплета чудесно си описала същината на съвременната цивилизация, Руми! Тя наистина се характеризира с "безкрайна злоба, луда надпревара, да извоюваш "щастие" на нечий гръб!" Тя наистина "потъва в поквара" и с "лекота върви по всеки остър ръб". Но какво оставя като максимум след себе си. Ти си дала идеално точен отговор:
    "Сърца студени, сякаш тежък камък" и "Стени високи, къщи като замък,
    извадени от лъскав каталог!" Във всичко това отсътва главното - топлината и живота! Затова отлично напомняш някои, кореспондиращи с Библията, истини в 3-я куплет, които следва да ни накарат да се сепнем и да се опитаме да преустановим овреме този гибелен път:

    "Но свойта песен безвъзмездно птица пее,
    забравя бързо злото, малкото дете!
    Нима над всеки слънцето не грее?
    И всички тук сме под едно небе!"

    Много силно и актуално стихотворение, заслужаващо най-висока оценка.

    Сърдечен поздрав и весели празници!: М&M
Предложения
: ??:??