vega666 (Младен Мисана)
1541 14268
5 oct 2018, 8:48  

Под есента 

  Poesía
1401 21 16

Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.

Вървиш в полета слепи от сланата,
безстрастно стъпил върху стих пореден
и в ласото на мислите се мяташ
сред стъпките отдавна непотребни.

Към теб последните лъчи протяга
индиферентно керемиденото слънце.
За него си замръкващ блед бродяга
раздал имането си до последно зрънце.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Извираш, неизчерпаем си, Младене! Поклон!
  • Началото на стихчето е - смъртоносно- Отнесе ме в Отвъдното...и още съм там.
  • Съгласна съм с Елица, ти отново си верен на стила си, Младене, винаги мога да те разпозная, дори под стиха да не е изписано името ти! Аплодисменти!
  • Всички вървим към есента на своя живот, но важното е преди да дойде зимата с ледената си прегръдка да раздадем "имането" (добротата) до последното зрънце. Хубав замисъл и естествено чудесно изпълнение! Поздравления, Младене!
  • Този покрив, който открие е дарен или с благодат.
    Или с кръговрат.
  • Винаги те чета с удоволствие, Младене! И този твой стих влезе в сърцето ми! Бъди благословен, Приятелю!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!
    Рисуваш с думи и докосваш!
  • Отново ни представяш чудесна поезия...
  • Тъжна е твоята есен, Мисана. Оставаш верен на стила си – да оцветяваш с мрачни краски всичко около теб.
    Последният ред ми внушава, че раздаденото Добро остава трайно, така както покълва хвърленото в земята зрънце.
    Но...метафоричният изказ позволява различни тълкувания...
  • Прекрасно описана картина на есенната депресия! Искрена и въздействаща поезия! Поредни поздравления за силния стих!
  • Сякаш в навечерието на житейската есен всички се чувстваме белязани пътници - от неизброимите "жълтеещи посоки". И дали премазани от тежестта на делника ще намерим вечния си дом, който не се нуждае от покрив?!
    Стъпили върху "поредния си стих" дали ще намерим стъпките към онзи - запомнящия се, който ще ни запечата в съзнанието на читателите ни. А накрая образа на "керемиденото ни слънце" ще протегне лъчи към душите ни, които сме раздали до последно зрънце. Така и само така ще оставим диря след себе си...
    Прекрасна и многопластова поетична образност, зад метафорите на която се крие истинския авторов замисъл, които ние читателите трябва да разгадаем.
    Поздравявам те сърдечно, Приятелю скъп и оценявам с възможно най-много звезди, които обаче бледнеят пред сиянието на поезията ти!
  • С Веси!
  • Нещо ти тежи есента. А тя е богата, нежна и добра. Но, стихът въздейства силно. Много силно.
  • Всяка дума остава и отеква в съзнанието ми, Младене! "...раздал имането си до последно зрънце" - няма по-богат човек от този, който е раздал всичко... Силни аплодисменти!
  • "към новия си дом лишен от покрив." Прочетох го тази сутрин и ми стана едно такова, че приех човешката обреченост по някакъв философски начин...всичко има смисъл, когато сме раздали всичко!
    Благодаря ти, Младене , за винаги мъдрия дух, който населява думите ти!
  • "Вървиш в полета слепи от сланата,
    безстрастно стъпил върху стих пореден
    и в ласото на мислите се мяташ
    сред стъпките отдавна непотребни."
    Този стих, Младене ме остави без думи! Приеми поздравите ми!
Propuestas
: ??:??