Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.
Вървиш в полета слепи от сланата,
безстрастно стъпил върху стих пореден
и в ласото на мислите се мяташ
сред стъпките отдавна непотребни.
Към теб последните лъчи протяга
индиферентно керемиденото слънце.
За него си замръкващ блед бродяга
раздал имането си до последно зрънце.
© Младен Мисана All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
