Под есента
Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.
Вървиш в полета слепи от сланата,
безстрастно стъпил върху стих пореден
и в ласото на мислите се мяташ
сред стъпките отдавна непотребни.
Към теб последните лъчи протяга
индиферентно керемиденото слънце.
За него си замръкващ блед бродяга
раздал имането си до последно зрънце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
