5.10.2018 г., 8:48 ч.

Под есента 

503 20 19

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Извираш, неизчерпаем си, Младене! Поклон!
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Началото на стихчето е - смъртоносно- Отнесе ме в Отвъдното...и още съм там.
  • rumbic (Руми)
    Съгласна съм с Елица, ти отново си верен на стила си, Младене, винаги мога да те разпозная, дори под стиха да не е изписано името ти! Аплодисменти!
  • Genereux (Любомир Попов)
    Всички вървим към есента на своя живот, но важното е преди да дойде зимата с ледената си прегръдка да раздадем "имането" (добротата) до последното зрънце. Хубав замисъл и естествено чудесно изпълнение! Поздравления, Младене!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Този покрив, който открие е дарен или с благодат.
    Или с кръговрат.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    Винаги те чета с удоволствие, Младене! И този твой стих влезе в сърцето ми! Бъди благословен, Приятелю!
  • Izumrudkata (Катя)
    Хареса ми стиха ти , Младене!
    Рисуваш с думи и докосваш!
  • contessa (Светла Асенова)
    Отново ни представяш чудесна поезия...
  • voda (Елица Ангелова)
    Тъжна е твоята есен, Мисана. Оставаш верен на стила си – да оцветяваш с мрачни краски всичко около теб.
    Последният ред ми внушава, че раздаденото Добро остава трайно, така както покълва хвърленото в земята зрънце.
    Но...метафоричният изказ позволява различни тълкувания...
  • Елка (Елка Тодорова)
    Прекрасно описана картина на есенната депресия! Искрена и въздействаща поезия! Поредни поздравления за силния стих!
  • vladetoned (Владислав Недялков)
    Сякаш в навечерието на житейската есен всички се чувстваме белязани пътници - от неизброимите "жълтеещи посоки". И дали премазани от тежестта на делника ще намерим вечния си дом, който не се нуждае от покрив?!
    Стъпили върху "поредния си стих" дали ще намерим стъпките към онзи - запомнящия се, който ще ни запечата в съзнанието на читателите ни. А накрая образа на "керемиденото ни слънце" ще протегне лъчи към душите ни, които сме раздали до последно зрънце. Така и само така ще оставим диря след себе си...
    Прекрасна и многопластова поетична образност, зад метафорите на която се крие истинския авторов замисъл, които ние читателите трябва да разгадаем.
    Поздравявам те сърдечно, Приятелю скъп и оценявам с възможно най-много звезди, които обаче бледнеят пред сиянието на поезията ти!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    С Веси!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    Нещо ти тежи есента. А тя е богата, нежна и добра. Но, стихът въздейства силно. Много силно.
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Есента е любимият ми сезон. Все още е топло, все още не е безнадеждно, независимо от стегнатото ласо на мислите...Харесвам стила ти! Докосваш ме!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Много силно и въздействащо съдържание.
  • Веси_Еси (Еси)
    Всяка дума остава и отеква в съзнанието ми, Младене! "...раздал имането си до последно зрънце" - няма по-богат човек от този, който е раздал всичко... Силни аплодисменти!
  • RainaVakova (Райна)
    "към новия си дом лишен от покрив." Прочетох го тази сутрин и ми стана едно такова, че приех човешката обреченост по някакъв философски начин...всичко има смисъл, когато сме раздали всичко!
    Благодаря ти, Младене , за винаги мъдрия дух, който населява думите ти!
  • svetlitschka (Светулка)
    Подейства ми някак отрезвяващо и приземяващо. Препрочитам .
  • JujuBuju (Меги Миткова)
    "Вървиш в полета слепи от сланата,
    безстрастно стъпил върху стих пореден
    и в ласото на мислите се мяташ
    сред стъпките отдавна непотребни."
    Този стих, Младене ме остави без думи! Приеми поздравите ми!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.