Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо
филизът млад и закопня
за слънчевата ласка жива,
но срещна утринна слана.
Засмя се пролетта, отмина.
Остави лъч и полъх свеж
и някаква тъга незрима,
без време вледенена в скреж. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse