23 mar 2021, 21:55

Под/раняване

  Poesía
698 4 10

Излъга пролетта дръвчето

изгря внезапно, изсветли,

а после потъмни небето,

в листата с дъжд затрополи.

 

Разтвори пъпки треперливо

филизът млад и закопня

за слънчевата ласка жива,

но срещна утринна слана.

 

Засмя се пролетта, отмина.

Остави лъч и полъх свеж

и някаква тъга незрима,

без време вледенена в скреж.

 

След порива, тъй мимолетен,

чер облак слънцето плени.

Излъга пролетта дръвчето.

А ти с целувка ме рани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Росица.
  • Цветя, души - попарени в зародиш от слани и думи зли! Браво, Мария! Страхотна творба!
  • Юри, само това успях да намеря в компа. И имам само усмихнати физиономии, но не и печални. Затова използвам негативните за "мъка-мъка". Но явно трябва да пускам и ръководство за разчитане на "емотиконите на Мария", прав си. Честно казано, аз и тези жълтичките трудно ги различавам, така че за мен е все едно. Благодаря за предложението! Силвия, Силвия, макар да не си "в моя сън", благодаря ти 😀 😀 😀. Б. а. - емотиконите са осигурени с щедрата подкрепа на Юри Йовев..
  • Мария, Мария! Върха си! А какъв финал само! С радост ще го препрочитам.
  • Трябва да ти пратя една по-голяма усмивка, за да си я запомниш и да я ползваш в коментарите, че аз съм малко недоскив и с тея твои дребни смайлчета не разбирам кога се шегуваш. 😀

Чао до скив 🇧🇬

Мартенски сняг - нищо фатално.
Бяло за цвят. Леко сакрално.
Трупа, вали, клюмват дървета.
Страшно боли в свят без лалета.
Истински мраз. Люлякът страда. ...
2.1K 7 26

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...