МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
965 3887
23 mar 2021, 21:55

Под/раняване 

  Poesía
405 4 10

Излъга пролетта дръвчето –

изгря внезапно, изсветли,

а после потъмни небето,

в листата с дъжд затрополи.

 

Разтвори пъпки треперливо

филизът млад и закопня

за слънчевата ласка жива,

но срещна утринна слана.

 

Засмя се пролетта, отмина.

Остави лъч и полъх свеж

и някаква тъга незрима,

без време вледенена в скреж.

 

След порива, тъй мимолетен,

чер облак слънцето плени.

Излъга пролетта дръвчето.

А ти с целувка ме рани.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Чао до скив
Yuri (Yuri Yovev) Yuri
Poesía
Мартенски сняг - нищо фатално.
Бяло за цвят. Леко сакрално.
Трупа, вали, клюмват дървета.
Страшно боли в свят без лалета.
Истински мраз. Люлякът страда. ...
  1521  7  26 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Росица.
  • Цветя, души - попарени в зародиш от слани и думи зли! Браво, Мария! Страхотна творба!
  • Юри, само това успях да намеря в компа. И имам само усмихнати физиономии, но не и печални. Затова използвам негативните за "мъка-мъка". Но явно трябва да пускам и ръководство за разчитане на "емотиконите на Мария", прав си. Честно казано, аз и тези жълтичките трудно ги различавам, така че за мен е все едно. Благодаря за предложението! Силвия, Силвия, макар да не си "в моя сън", благодаря ти 😀 😀 😀. Б. а. - емотиконите са осигурени с щедрата подкрепа на Юри Йовев..
  • Мария, Мария! Върха си! А какъв финал само! С радост ще го препрочитам.
  • Трябва да ти пратя една по-голяма усмивка, за да си я запомниш и да я ползваш в коментарите, че аз съм малко недоскив и с тея твои дребни смайлчета не разбирам кога се шегуваш. 😀
  • "А ти с целувка ме рани". Образен паралелизъм, Юри. Мислех, че ще се възхитиш и от шедьовъра ми със заглавие по средата, но явно новаторството ми не среща необходимите овации сред читатели и колеги по перо☻. Остава ми само да въздъхна наскърбена и да полетя към други поетични върхове. А, обаче адашката току-що ме разконспирира☺. Хубаво е да може тъгата да се разтопява от топлите слънчеви лъчи, но някои неща са просто предопределени, когато двама души не са един за друг. Когато единият например пости, а другият блажи, както е в стихотворението на Юри. Това са непреодолими идеологически различия☺и единственото, което могат да направят двамата, е да поемат всеки по своя път. Но понякога не се знае знае ли се, всичко е възможно, може да намерят начин за преодоляване на различията. В това е силата на любовта и на прошката. А пролетта неизменно идва. Природен закон☺. Благодаря ви!
  • Заигравката със заглавието ме плени, а после и това пренасяне от премръзналите клони към човешките ни сърца:
    " и някаква тъга незрима
    без време вледенена в скреж"!!!👏
    Поздравления, адашке!💖
  • Мария, ще го запомня и ще си повтарям дълго този рефрен:
    Излъга пролетта дръвчето
    А ти с целувка ме рани.
    Много ми хареса. А снегът си трупа навън. 😀
  • Зараждащата се романтична страст е като млад филиз, който е много лесно да бъде попарен от сланата на невзаимността след една открадната целувка. Уча се от най-добрите на образен паралелизъм☺. Благодаря!
  • така е,..първите разцъфнали листенца първи опадат- за лалетата говоря
Propuestas
: ??:??