Mar 23, 2021, 9:55 PM

Под/раняване

  Poetry
695 4 10

Излъга пролетта дръвчето

изгря внезапно, изсветли,

а после потъмни небето,

в листата с дъжд затрополи.

 

Разтвори пъпки треперливо

филизът млад и закопня

за слънчевата ласка жива,

но срещна утринна слана.

 

Засмя се пролетта, отмина.

Остави лъч и полъх свеж

и някаква тъга незрима,

без време вледенена в скреж.

 

След порива, тъй мимолетен,

чер облак слънцето плени.

Излъга пролетта дръвчето.

А ти с целувка ме рани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Росица.
  • Цветя, души - попарени в зародиш от слани и думи зли! Браво, Мария! Страхотна творба!
  • Юри, само това успях да намеря в компа. И имам само усмихнати физиономии, но не и печални. Затова използвам негативните за "мъка-мъка". Но явно трябва да пускам и ръководство за разчитане на "емотиконите на Мария", прав си. Честно казано, аз и тези жълтичките трудно ги различавам, така че за мен е все едно. Благодаря за предложението! Силвия, Силвия, макар да не си "в моя сън", благодаря ти 😀 😀 😀. Б. а. - емотиконите са осигурени с щедрата подкрепа на Юри Йовев..
  • Мария, Мария! Върха си! А какъв финал само! С радост ще го препрочитам.
  • Трябва да ти пратя една по-голяма усмивка, за да си я запомниш и да я ползваш в коментарите, че аз съм малко недоскив и с тея твои дребни смайлчета не разбирам кога се шегуваш. 😀

Чао до скив 🇧🇬

Мартенски сняг - нищо фатално.
Бяло за цвят. Леко сакрално.
Трупа, вали, клюмват дървета.
Страшно боли в свят без лалета.
Истински мраз. Люлякът страда. ...
2.1K 7 26

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...