Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо
филизът млад и закопня
за слънчевата ласка жива,
но срещна утринна слана.
Засмя се пролетта, отмина.
Остави лъч и полъх свеж
и някаква тъга незрима,
без време вледенена в скреж.
След порива, тъй мимолетен,
чер облак слънцето плени.
Излъга пролетта дръвчето.
А ти с целувка ме рани.
© Мария Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
