Под звездите

23 sept 2018, 10:22 2019-12-22T20:14:12+02:00

Poesía

523 0 0

Миговете на пречупване са спрели,

сякаш аз и ти сме се заплели.

Да изплача аз на твойто рамо

горчилката от нашето събрано.

Акостира корабът ни на брега,

да тъгува, във очакването на снега.

А брегът - душата в храма беше

и всичко мое ти крещеше.

Не исках да имаме рул,

мечтаех да плаваме вечно,

да даваме нощен караул

под звездите завинаги вечни!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.