Миговете на пречупване са спрели,
сякаш аз и ти сме се преплели.
Да изплача аз на твоето рамо
горчилката от нашето събрано.
Акостира корабът ни на брега,
и тъгува в очакването на снега.
А брегът - душата в храма беше
и всичко мое там крещеше.
Не исках да имаме рул,
мечтаех да плаваме вечно.
Да даваме нощен караул
под звездите завинаги вечни!