Под звездите

23.09.2018 г., 10:22 ч. 2024-12-12T10:41:05+02:00

Поезия

639 0 0

Миговете на пречупване са спрели,

сякаш аз и ти сме се преплели.

Да изплача аз на твоето рамо

горчилката от нашето събрано.

Акостира корабът ни на брега,

и тъгува в очакването на снега.

А брегът - душата в храма беше

и всичко мое там крещеше.

Не исках да имаме рул,

мечтаех да плаваме вечно.

Да даваме нощен караул

под звездите завинаги вечни!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.