Под звездите

23.09.2018 г., 10:22 ч. 2019-12-22T20:14:12+02:00

Поезия

516 0 0

Миговете на пречупване са спрели,

сякаш аз и ти сме се заплели.

Да изплача аз на твойто рамо

горчилката от нашето събрано.

Акостира корабът ни на брега,

да тъгува, във очакването на снега.

А брегът - душата в храма беше

и всичко мое ти крещеше.

Не исках да имаме рул,

мечтаех да плаваме вечно,

да даваме нощен караул

под звездите завинаги вечни!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.