Под звездите
975
0
0
Миговете на пречупване са спрели,
сякаш аз и ти сме се преплели.
Да изплача аз на твоето рамо
горчилката от нашето събрано.
Акостира корабът ни на брега,
и тъгува в очакването на снега.
А брегът - душата в храма беше
и всичко мое там крещеше.
Не исках да имаме рул,
мечтаех да плаваме вечно.
Да даваме нощен караул
под звездите завинаги вечни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
