Под звездите

Sep 23, 2018, 10:22 AM 2019-12-22T20:14:12+02:00

Poetry

625 0 0

Миговете на пречупване са спрели,

сякаш аз и ти сме се заплели.

Да изплача аз на твойто рамо

горчилката от нашето събрано.

Акостира корабът ни на брега,

да тъгува, във очакването на снега.

А брегът - душата в храма беше

и всичко мое ти крещеше.

Не исках да имаме рул,

мечтаех да плаваме вечно,

да даваме нощен караул

под звездите завинаги вечни!

Please sign in with your account so you can comment and vote.