Под звездите

Sep 23, 2018, 10:22 AM 2024-12-12T10:41:05+02:00

Poetry

649 0 0

Миговете на пречупване са спрели,

сякаш аз и ти сме се преплели.

Да изплача аз на твоето рамо

горчилката от нашето събрано.

Акостира корабът ни на брега,

и тъгува в очакването на снега.

А брегът - душата в храма беше

и всичко мое там крещеше.

Не исках да имаме рул,

мечтаех да плаваме вечно.

Да даваме нощен караул

под звездите завинаги вечни!

Please sign in with your account so you can comment and vote.