1 jul 2024, 6:05

Подписът не се чете

514 1 6

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

Не ми изпращай повече писма –

адресът ми е друг и съм далече.

Над мен се спуска гарванова вечер

и ме похлупва с тъмни повесма.

 

Просторът клекна в шипковия храст,

и месецът – заострил рог, понесе –

като рефрен в епичната си песен,

последното останало у нас –

 

от август златен кичур и мъгла,

която сутрин към брега възлиза,

пришива хлад в неделната ми риза,

 

бродирана със слънчева игла,

а лятото безмълвно се изнизва

подир затихващия валс на бриза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...