Подписът не се чете
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма.
Просторът клекна в шипковия храст,
и месецът – заострил рог, понесе –
като рефрен в епичната си песен,
последното останало у нас –
от август златен кичур и мъгла,
която сутрин към брега възлиза,
пришива хлад в неделната ми риза,
бродирана със слънчева игла,
а лятото безмълвно се изнизва
подир затихващия валс на бриза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
