1 июл. 2024 г., 06:05

Подписът не се чете

518 1 6

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

Не ми изпращай повече писма –

адресът ми е друг и съм далече.

Над мен се спуска гарванова вечер

и ме похлупва с тъмни повесма.

 

Просторът клекна в шипковия храст,

и месецът – заострил рог, понесе –

като рефрен в епичната си песен,

последното останало у нас –

 

от август златен кичур и мъгла,

която сутрин към брега възлиза,

пришива хлад в неделната ми риза,

 

бродирана със слънчева игла,

а лятото безмълвно се изнизва

подир затихващия валс на бриза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...