31 jul 2014, 22:23

Подслон от чувства

  Poesía » Otra
445 0 6

Навес за изгубени души...!

Постройка временно стъкмена.

Да скрием  нас от свойте съдби...?

Да скрием същността си в нея.

    

-Когато слънцето изгрее...!

Слагаме си маски с грим.

И с усмивки разкривени,

по земята си вървим!

    

Защо се крием аз не зная.

Защо отричаме се...питам аз?

Защо и позволяваме на нея!?

На (Интригата),

земята ни да раздруши...?

    

Все бъркаме се...

във неща които?

Изобщо май не са за нас...!

  

Все другите оправяме...!?

И ум (акъл) им даваме.

Само за да можем,

да ги провалим.

   

Съсипваме сами живота!

Съсипваме усмивката във нас!

Забравяме че хора сме родени!

А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че сподели ,за мен е чест и много се гордея че ви имам!Поздрав от сърце!!!
  • "Съсипваме сами живота!

    Съсипваме усмивката във нас!

    Забравяме че хора сме родени!

    А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!"
    ------------------------------------------------------
    Много точно, много вярно и много актуално звучи!

    Много хубав стих, който докосва сърцето, с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
  • Ена Много се радвам че ме разбра за стиха.Точно това имах предвид!727/Северинче/Мисля че не тълкуваш правилно стиха .А параноята си е твоя ,без лоша умисъл за тълкованието ти.Всеки има право да има такова!Радвам се че сподели.Наде радвам се че оценяш мен и стиховете ми към по добро весели усмивки!Поздрав на всички от сърце!!!
  • Ставаш все по-добър!
  • не всички „дават акъл“, за да те провалят! Не всички гледат как да те препънат! Какъв живот би бил, ако страдаме от параноя, че от всеки ъгъл ни дебнат? Как ще почувстваме другия - когато ни е страх от него?!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...