aap (Ангел) aap (Ангел)
23 1.1K
Jul 31, 2014, 10:23 PM

Подслон от чувства

  Poetry » Other
438 0 6

Навес за изгубени души...!

Постройка временно стъкмена.

Да скрием  нас от свойте съдби...?

Да скрием същността си в нея.

    

-Когато слънцето изгрее...!

Слагаме си маски с грим.

И с усмивки разкривени,

по земята си вървим!

    

Защо се крием аз не зная.

Защо отричаме се...питам аз?

Защо и позволяваме на нея!?

На (Интригата),

земята ни да раздруши...?

    

Все бъркаме се...

във неща които?

Изобщо май не са за нас...!

  

Все другите оправяме...!?

И ум (акъл) им даваме.

Само за да можем,

да ги провалим.

   

Съсипваме сами живота!

Съсипваме усмивката във нас!

Забравяме че хора сме родени!

А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Радвам се че сподели ,за мен е чест и много се гордея че ви имам!Поздрав от сърце!!!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Съсипваме сами живота!

    Съсипваме усмивката във нас!

    Забравяме че хора сме родени!

    А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!"
    ------------------------------------------------------
    Много точно, много вярно и много актуално звучи!

    Много хубав стих, който докосва сърцето, с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Ена Много се радвам че ме разбра за стиха.Точно това имах предвид!727/Северинче/Мисля че не тълкуваш правилно стиха .А параноята си е твоя ,без лоша умисъл за тълкованието ти.Всеки има право да има такова!Радвам се че сподели.Наде радвам се че оценяш мен и стиховете ми към по добро весели усмивки!Поздрав на всички от сърце!!!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Ставаш все по-добър!
  • selene727 (Северина Даниелова)
    selene727 (Северина Даниелова)
    не всички „дават акъл“, за да те провалят! Не всички гледат как да те препънат! Какъв живот би бил, ако страдаме от параноя, че от всеки ъгъл ни дебнат? Как ще почувстваме другия - когато ни е страх от него?!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0