31.07.2014 г., 22:23

Подслон от чувства

440 0 6

Навес за изгубени души...!

Постройка временно стъкмена.

Да скрием  нас от свойте съдби...?

Да скрием същността си в нея.

    

-Когато слънцето изгрее...!

Слагаме си маски с грим.

И с усмивки разкривени,

по земята си вървим!

    

Защо се крием аз не зная.

Защо отричаме се...питам аз?

Защо и позволяваме на нея!?

На (Интригата),

земята ни да раздруши...?

    

Все бъркаме се...

във неща които?

Изобщо май не са за нас...!

  

Все другите оправяме...!?

И ум (акъл) им даваме.

Само за да можем,

да ги провалим.

   

Съсипваме сами живота!

Съсипваме усмивката във нас!

Забравяме че хора сме родени!

А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че сподели ,за мен е чест и много се гордея че ви имам!Поздрав от сърце!!!
  • "Съсипваме сами живота!

    Съсипваме усмивката във нас!

    Забравяме че хора сме родени!

    А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!"
    ------------------------------------------------------
    Много точно, много вярно и много актуално звучи!

    Много хубав стих, който докосва сърцето, с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
  • Ена Много се радвам че ме разбра за стиха.Точно това имах предвид!727/Северинче/Мисля че не тълкуваш правилно стиха .А параноята си е твоя ,без лоша умисъл за тълкованието ти.Всеки има право да има такова!Радвам се че сподели.Наде радвам се че оценяш мен и стиховете ми към по добро весели усмивки!Поздрав на всички от сърце!!!
  • Ставаш все по-добър!
  • не всички „дават акъл“, за да те провалят! Не всички гледат как да те препънат! Какъв живот би бил, ако страдаме от параноя, че от всеки ъгъл ни дебнат? Как ще почувстваме другия - когато ни е страх от него?!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...