31 июл. 2014 г., 22:23

Подслон от чувства

444 0 6

Навес за изгубени души...!

Постройка временно стъкмена.

Да скрием  нас от свойте съдби...?

Да скрием същността си в нея.

    

-Когато слънцето изгрее...!

Слагаме си маски с грим.

И с усмивки разкривени,

по земята си вървим!

    

Защо се крием аз не зная.

Защо отричаме се...питам аз?

Защо и позволяваме на нея!?

На (Интригата),

земята ни да раздруши...?

    

Все бъркаме се...

във неща които?

Изобщо май не са за нас...!

  

Все другите оправяме...!?

И ум (акъл) им даваме.

Само за да можем,

да ги провалим.

   

Съсипваме сами живота!

Съсипваме усмивката във нас!

Забравяме че хора сме родени!

А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че сподели ,за мен е чест и много се гордея че ви имам!Поздрав от сърце!!!
  • "Съсипваме сами живота!

    Съсипваме усмивката във нас!

    Забравяме че хора сме родени!

    А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!"
    ------------------------------------------------------
    Много точно, много вярно и много актуално звучи!

    Много хубав стих, който докосва сърцето, с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
  • Ена Много се радвам че ме разбра за стиха.Точно това имах предвид!727/Северинче/Мисля че не тълкуваш правилно стиха .А параноята си е твоя ,без лоша умисъл за тълкованието ти.Всеки има право да има такова!Радвам се че сподели.Наде радвам се че оценяш мен и стиховете ми към по добро весели усмивки!Поздрав на всички от сърце!!!
  • Ставаш все по-добър!
  • не всички „дават акъл“, за да те провалят! Не всички гледат как да те препънат! Какъв живот би бил, ако страдаме от параноя, че от всеки ъгъл ни дебнат? Как ще почувстваме другия - когато ни е страх от него?!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...