31 июл. 2014 г., 22:23

Подслон от чувства

441 0 6

Навес за изгубени души...!

Постройка временно стъкмена.

Да скрием  нас от свойте съдби...?

Да скрием същността си в нея.

    

-Когато слънцето изгрее...!

Слагаме си маски с грим.

И с усмивки разкривени,

по земята си вървим!

    

Защо се крием аз не зная.

Защо отричаме се...питам аз?

Защо и позволяваме на нея!?

На (Интригата),

земята ни да раздруши...?

    

Все бъркаме се...

във неща които?

Изобщо май не са за нас...!

  

Все другите оправяме...!?

И ум (акъл) им даваме.

Само за да можем,

да ги провалим.

   

Съсипваме сами живота!

Съсипваме усмивката във нас!

Забравяме че хора сме родени!

А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че сподели ,за мен е чест и много се гордея че ви имам!Поздрав от сърце!!!
  • "Съсипваме сами живота!

    Съсипваме усмивката във нас!

    Забравяме че хора сме родени!

    А така погубваме и ЛЮБОВТА!!!"
    ------------------------------------------------------
    Много точно, много вярно и много актуално звучи!

    Много хубав стих, който докосва сърцето, с много мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
  • Ена Много се радвам че ме разбра за стиха.Точно това имах предвид!727/Северинче/Мисля че не тълкуваш правилно стиха .А параноята си е твоя ,без лоша умисъл за тълкованието ти.Всеки има право да има такова!Радвам се че сподели.Наде радвам се че оценяш мен и стиховете ми към по добро весели усмивки!Поздрав на всички от сърце!!!
  • Ставаш все по-добър!
  • не всички „дават акъл“, за да те провалят! Не всички гледат как да те препънат! Какъв живот би бил, ако страдаме от параноя, че от всеки ъгъл ни дебнат? Как ще почувстваме другия - когато ни е страх от него?!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...