15 ago 2018, 7:12

Поет

  Poesía
1.5K 23 49

Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.

 

И в странните мечтателски владения
се губи всеки груб и реалист.
Неверник вярва в Божиите селения
и грешният от ангел е по-чист.

 

В душата на бездушник пускаш корени,
оглеждаш се в сълзата на подлец
и думите – коматчета прекóрени,
зеница са, в окото на слепец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Благодаря на  radiola (Рада Димова), за вдъхновението!

Comentarios

Comentarios

  • Ай, какво противоречие от думи и каква прекрасна магия в стиха ти! Поклон пред таланта ти, Наде!
  • Благодаря, Дани!
  • В душата на бездушник пускаш корени,
    оглеждаш се в сълзата на подлец
    и думите – коматчета прекóрени,
    зеница са, в окото на слепец.
    Как го измисли, кажи? Страхотна си!
  • Пенко, прекóрваш някому, когато кажеш : - Да ти приседне, дано! От там идва и поговорката: "Прекóрен комат, дебел врат".Радвам се, че творбата ми ти харесва! Силвенце, Иржи, благодаря ви! От сърце!
  • Как съм изпуснала тоя стих!В тая джунгла он народ и произведения можеш и да се изгубиш самия ти!Защо ли няма "сигнализация",че има нов стих,та да ни подсеща....Всъщност има,нали това е опцията "следван"!Та пак истински ,великолепен стих,Наде!Вече не мога да намеря различни думи да коментирам,ще започна да пиша само "прочетох",което преведено ще значи "възхитих се"!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...