Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.
И в странните мечтателски владения
се губи всеки груб и реалист.
Неверник вярва в Божиите селения
и грешният от ангел е по-чист.
В душата на бездушник пускаш корени,
оглеждаш се в сълзата на подлец
и думите – коматчета прекóрени,
зеница са, в окото на слепец.
© Надежда Ангелова Всички права запазени