Aug 15, 2018, 7:12 AM

Поет

  Poetry
1.5K 23 49

Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.

 

И в странните мечтателски владения
се губи всеки груб и реалист.
Неверник вярва в Божиите селения
и грешният от ангел е по-чист.

 

В душата на бездушник пускаш корени,
оглеждаш се в сълзата на подлец
и думите – коматчета прекóрени,
зеница са, в окото на слепец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Благодаря на  radiola (Рада Димова), за вдъхновението!

Comments

Comments

  • Ай, какво противоречие от думи и каква прекрасна магия в стиха ти! Поклон пред таланта ти, Наде!
  • Благодаря, Дани!
  • В душата на бездушник пускаш корени,
    оглеждаш се в сълзата на подлец
    и думите – коматчета прекóрени,
    зеница са, в окото на слепец.
    Как го измисли, кажи? Страхотна си!
  • Пенко, прекóрваш някому, когато кажеш : - Да ти приседне, дано! От там идва и поговорката: "Прекóрен комат, дебел врат".Радвам се, че творбата ми ти харесва! Силвенце, Иржи, благодаря ви! От сърце!
  • Как съм изпуснала тоя стих!В тая джунгла он народ и произведения можеш и да се изгубиш самия ти!Защо ли няма "сигнализация",че има нов стих,та да ни подсеща....Всъщност има,нали това е опцията "следван"!Та пак истински ,великолепен стих,Наде!Вече не мога да намеря различни думи да коментирам,ще започна да пиша само "прочетох",което преведено ще значи "възхитих се"!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...