15 авг. 2018 г., 07:12

Поет

1.5K 23 49

Изстрадано-изплакани са песните,
изпятото, от болка то е вик.
В живота все по-трудно става лесното,
денят ти е безимен мъченик.

 

И в странните мечтателски владения
се губи всеки груб и реалист.
Неверник вярва в Божиите селения
и грешният от ангел е по-чист.

 

В душата на бездушник пускаш корени,
оглеждаш се в сълзата на подлец
и думите – коматчета прекóрени,
зеница са, в окото на слепец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Благодаря на  radiola (Рада Димова), за вдъхновението!

Комментарии

Комментарии

  • Ай, какво противоречие от думи и каква прекрасна магия в стиха ти! Поклон пред таланта ти, Наде!
  • Благодаря, Дани!
  • В душата на бездушник пускаш корени,
    оглеждаш се в сълзата на подлец
    и думите – коматчета прекóрени,
    зеница са, в окото на слепец.
    Как го измисли, кажи? Страхотна си!
  • Пенко, прекóрваш някому, когато кажеш : - Да ти приседне, дано! От там идва и поговорката: "Прекóрен комат, дебел врат".Радвам се, че творбата ми ти харесва! Силвенце, Иржи, благодаря ви! От сърце!
  • Как съм изпуснала тоя стих!В тая джунгла он народ и произведения можеш и да се изгубиш самия ти!Защо ли няма "сигнализация",че има нов стих,та да ни подсеща....Всъщност има,нали това е опцията "следван"!Та пак истински ,великолепен стих,Наде!Вече не мога да намеря различни думи да коментирам,ще започна да пиша само "прочетох",което преведено ще значи "възхитих се"!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...