По "Животът скрит е в дребните неща"
Автор: Дамян Дамянов
Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват
и моят весел образ ги крепи!
Какво ли мен до днес крепи ме, друже?
Човешка дума, нежна топлина,
доказала, отдавна съм заслужил,
макар и твърда, своята съдба…
И поглед галещ, две очи Вселени,
разплискали внезапно Любовта.
Прекрасни думи, още неродени
от тихата нега на есента.
Сезон, напъстрил спомени в сърцето,
подобно маминия китеник.
Поисках силно… да сваля небето,
а всъщност просто аз съм… мъченик.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados