29 dic 2012, 11:59

Поисках нещо простичко да свърша

1.4K 0 4

По "Животът скрит е в дребните неща"

Автор: Дамян Дамянов

 

Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват
и моят весел образ ги крепи!

Какво ли мен до днес крепи ме, друже?
Човешка дума, нежна топлина,
доказала, отдавна съм заслужил,
макар и твърда, своята съдба…

И поглед галещ, две очи Вселени,
разплискали внезапно Любовта.
Прекрасни думи, още неродени
от тихата нега на есента.

Сезон, напъстрил спомени в сърцето,
подобно маминия китеник.
Поисках силно… да сваля небето,
а всъщност просто аз съм… мъченик.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...